„Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му...” – Така гръцкият писател Лукиан (ІІ век от н. е.) обрисува Пловдив по времето на траките, познат в праисторическото си битие като Евмолпия.
Пловдив е един от най-старите градове в Европа, по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. При завоюването си от Филип Македонски получава името, с което някои го споменават и днес – Филипопол. Римляните пък го наричат Тримонциум (градът на трите хълма), заради живописното му разположение върху уникалните възвишения Небеттепе, Таксимтепе и Джамбазтепе. И го произвеждат в административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на античния град. За това свидетелстват разкритите останки от бляскавото му минало: огромен форум, грандиозен стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове… Античните, средновековните и възрожденскте паметници съжителстват в неповторимо ансамблово съзвучие на територията на Трихълмието.
Една от тези уникални великолепни постройки в Стария Пловдив – Балабановата къща, е съградена в началото на 19-о столетие, по тертипа на богатските сгради от крайбрежието на Босфора при Цариград, от видния български търговец–хаджия Панайот Лампша. Век по-късно тя преминава у своя последен собственик, също търговец – Лука Балабанов, чието име носи и днес. Разрушаването й до основи през 30-те години на 20-и век изглежда трагично непоправимо. Но след десетилетия изследователска работа, през 1971 г., арх. Христо Пеев буквално я въздига от пепелта, с помощта на едни от най-изявените ни реставратори – архитекти, строители, художници и резбари. Възкресеният дом отваря врати като музейна експозиция на едновремешния градски интериор, белязан с европейска естетика и изтънчен вкус, където всяка неординерна културна проява е добре дошла.
В наше време, през 1956 г., Старинен Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване паметниците от миналото.
В края на ХVІІІ и особено през ХІХ век богати търговски фамилии, притежатели на кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., развиващи бизнес с Европа и Ориента, се изпълват с амбицията да съградят подобаващи на имотното им състояние и обществено положение къщи за чудо и приказ. И само за няколко десетилетия, благодарение на възрожденските майстори – строители, зидари, архитекти, дърводелци, резбари и зографи, създали архитектурни бижута с изключителна художествена стойност, Трихълмието наистина се превръща в празник за окото. А домовете на предприемчивите първенци в града обезсмъртяват имената им за идущите поколени – Дановата къща, Куюмджиевата къща, Къщата на д-р Стоян Чомаков, на д-р Сотир Антонияди, къща Георгиади, къща Ламартин, къща Недкович, къща Хиндлиян… всички те са превърнати в музеи, в привлекателни туристически дистинации.